НАЧАЛОТО

Валентин Дойчинов

AdlerВ детските ми спомени се е запечатал един автомобил – „Аdler” от 1937 год., кабриолет, който баща ми беше купил от човек, който пък го тътрил към ДСО „Вторични суровини” – имаше такова предприятие по времето на „онзи строй”, в което погинаха стотици, а може би и хиляди ”ветерани” – леки, лекотоварни и товарни автомобили и автобуси. Та, стоеше си той кротко в двора ни, а аз не разбрах кога и как се „разболях” по тая „пущина”, както казваше дядо ми. С няколко думи – вируса на тази тема си го нося от дете та до днес. Не, че съм пораснал – но това е друга тема. Този вирус е поливалентен – в него има страсти, емоции, любов и…още нещо. Но за него няма открита ваксина. Аз и не търся такава – отдавна престанах да се боря с диагнозата колекционер. И обичам автомобилите, защото са построени от агрегати, възли и механизми в една система. Система, която ме балансира някак си в безсистемния ни и безсмислен свят в който живея.

Олимпия (original)

Първият автомобил, който закупих и в последствие реставрирах, е на прочутия в миналия век легендарен колоездач – Милко Димов. Подарен му от Общинския комитет на БКП – Сливен за забележителните му международни успехи (Обиколка на Египет, Пробега на мира и редица републикански шампионатни, титли и награди) И така, само след около 3400 часа бях готов – от „А” до „Я”, както се казва. Макар, че автомобилът беше гаражен когато го купих – прочутият бай Милко беше човек на години и поддръжката му е била символична. Но, това е история. Сега „Оlimpya-та” живее началото на втората си младост.

Следват американските „реплики” и оригинали, с които се гордея не по малко. Сред тях особено внимание заслужават 3 автомобила.

BUICK Master Six

Шедьовърът от 1928 год. – „BUICK Master Six” – лимузина с невероятен комфорт. Закупих го през 2006 год. и когато пристигна на пристанище Бургас, веднага тръгна слух, че това е колата на Ал Капоне. Групажа от USA правих в Чикаго и от там ”колегите„ от митницата решиха, че този достолепен автомобил не може да не е бил на известния гангстер. В интерес на истината Капоне е имал много сериозен авто парк, сред който е бил и притежавания от мен модел. Не за друго, а защото е изпреварил времето си по мощност и комфорт. През 1928 год., когато „FORD” модел „А” е струвал 350-380 $, то въпросният модел на BUICK е струвал 2225,00 $!!!

Ford Model A

Другият интересен автомобил е реплика на „Ford A” от 1928 год., за който току – що писах. След като получил лиценз от компанията за производство на репликата, предприемачът Хари Шей не разчел инвестициите си и, в крайна сметка, след производство на около 4900 автомобила фалирал. И репликата автоматично станала интересна за пазара. В Америка се носел слух че е фалирал Форд!!!, и след заседание на управителния и съвет решението било никога повече да не се произвеждат реплики с благословията на компанията.

Mercedes SSK

Третият автомобил е реплика на Легендарния „Мercedes SSK”. От 1924 год. до 1927 год. „Bentley” печелят непрекъснато „24 часа на Льо Ман” и това е отговорът на Германската инженерна мисъл и технология. Хегемон със 7000 куб. см. и турбо, през следващите няколко години на престижното състезание във Франция и, разбира се, в Европа. И, понеже оригиналът „не се пипа” – както се казва, аз притежавам много „оригинална реплика”, която се произвежда в Калифорния на базата на „Folkswagen” 1,6 куб. см. от 1973 год.

Имам и други интересни неща но автомобилите си искат „гедорето а не говоренето”, т.е. писането, и за това спирам с писането.